Ваксините съдържат няколко основни типа субстанции:
Всички ваксини съдържат антигена на заболяването – с други думи умъртвена или отслабена форма на микроорганизма, който стимулира имунната система за създаване на антитела срещу определеното заболяване. Болестният антиген е сърцето на ваксината и тази част, която предизвиква изграждането на имунитет.
Някои ваксини съдържат адюванти – помощни вещества, които се използват за увеличаване на имуногенността на ваксината (способността да индуцира имунитет).
Някои ваксини се произвеждат във флакони, съдържащи повече от една доза. В тях се добавят и консерванти, които предпазват ваксината от замърсяване след отваряне на флакона.
Разтворителят е течен – най-често физиологичен разтвор или стерилна вода (вода за инжекции) – използван за разтваряне на прахообразната ваксина.
Ваксиналните антигени се отглеждат върху хранителна среда, която може да съдържа най-различни субстанции, като мая например. Други вещества, като формалдехид, могат да бъдат използвани в процеса на производство на ваксините. Всички тези субстанции се отстраняват от крайния продукт, той може да съдържа само следи от тях в много малки количества, които не биха могли да доведат до клиничен ефект.
Възможно ли е някои от тези субстанции да са токсични?
Някой от съставките могат да бъдат токсични, но в много по-високи дози от използваните във ваксините. Това притеснява някои хора, но факт е, че всяка субстанция, дори и водата, може да бъде токсична в достатъчно високи дози. И обратното, дори и токсична, една субстанция може да бъде безопасна в достатъчно ниски дози.
Дори и да не го съзнаваме, ние сме изложени ежедневно на малки количества от същите токсични вещества. Например:
Живак: Бебетата поемат малки количества живак с млякото, дори и с майчиното. Морската храна също го съдържа.
Формалдехид: Формалдехидът е съставна част на автомобилните газове; съдържа се в домакинските продукти и обзавеждане, като килими, тапицерия, козметика, бои, маркери; също в някой лекарствени продукти, като антихистамини, хапчета против кашлица и водите за уста.
Алуминий: Средностатистическият човек приема дневно средно около 30-50мг алуминий, най-често с храната, напитките, водата и лекарствата. Не всички ваксини съдържат алуминий, но при тези, които го съдържат, той е в количетво около 0,125 до 0,165 мг, или към 1% от нормалното.
Може ли човек да се разболее, след като е бил ваксиниран?
Не е много често срещано явление, но е възможно.
Между 1 и 5% от децата, които се ваксинират, в зависимост от ваксината, не развиват имунитет. Ако тези деца бъдат изложени на заболяването, има вероятност да се заразят. Прилагането на втора доза при дете, което не е изградило имунитет от първо приложение, може да засили имунитета му срещу това заболяване. Така например процентът на децата, които развиват имунитет срещу морбили след първото прилагане на ваксината, е 95%. След второ приложение 100% от децата биват защитени.
Понякога децата са изложени на заболяването преди времето за ваксинация и се разболяват, преди тя да е имала време да проработи.
В други случаи, децата се разболяват от заболяване със сходни симптоми на това, срещу което са били ваксинирани. Това често се случва с грипа. Много заболявания наподобяват грип и дори биват наричани от хората така, но всъщност не са. Грипната ваксина не защитава срещу тези вируси (зарази).
Могат ли децата да се разболеят от ваксината?
Почти никога.
С „убитите” ваксини това не е възможно. Убита бактерия или вирус, или част от тях, не може да предизвика заболяване. С „живите” ваксини някои деца могат да развият леки симптоми, наподобяващи заболяването, като например обрив под формата на няколко петънца (като при морбили). Това не е вредно или опасно, а дори показва, че ваксината работи. Ваксина, водеща до протичане на заболяването в пълната му форма, е изключителна рядкост.
