Това просто не е истина. Несъмнено по-добрата хигиена може да помогне в ограничаването на разпространението на заболяванията, но микроорганизмите все пак са навсякъде и някои от тях продължават да заразяват хората.

Ваксините са обект на строг контрол в целия свят. Първото препятствие, което те трябва да преминат за да достигнат до пазара, са клиничните проучвания, по време на които се сравняват резултатите в две групи от хора – такива, които са ваксинирани, и такива, които не са. Ако резултатите еднозначно не покажат, че ваксинацията значително понижава риска от зараза при ваксинираните хора, то тя няма да бъде разрешена за употреба. Историята на ваксинопредотвратимите заболявания показва драстично намаляване на заболяваемостта след лицензирането на ваксина срещу определена инфекция.

Ако спада в заболеваемостта се дължеше на повишената хигиена на хората, то би трябвало да се наблюдава паралелен спад на всички инфекциозни заболявания. Факт е, че сериозен спад се наблюдава при ваксинопредотвратимите заболявания след въвеждането на ваксина срещу тях.

Това е като споделените пътни разходи при група от хора, които пътуват с общ автомобил и всеки месец плащат за гориво, поддръжка, ремонт и т.н. Един ден се появява нов човек, който иска да използва свободното място в автомобила, без да плаща за всички тези разходи, тъй като така или иначе мястото е свободно, а другите така или иначе ще плащат. По този начин ако достатъчно много хора решат да предпочетат „безплатно пътуване” с имунитета на другите, то колективният имунитет скоро ще изчезне.

Сравнено с имунологичните предизвикателства, на които са изложени новородените всеки ден след раждането си, тези, породени от ваксините, са нищожни. Майчината утроба е стерилна среда, свободна от вируси, бактерии, паразити и гъбички. Но след преминаването на бебето в открития свят, то бива незабавно колонизирано от трилиони бактерии, с които неговата имунна система се справя без проблем, което означава, че носят бактериите в своите тела, но не биват инфектирани от тях. Тези бактерии живеят в кожата, носната кухина, стомаха и червата, гърлото и т.н. Имунната система на новородените непрекъснато синтезира антитела срещу тях, за да предотврати навлизането на колониите в централното кръвообращение. Имунологичните предизвикателства на околната среда са безкрайни, тъй като бактерии се съдържат в храната, която ядем, праха, който дишаме и т.н.

Вирусите също са проблем. В първите години от живота си децата са изложени на сериозно въздействие на разнообразни вируси, които причиняват за хремa, кашлицa, трескa или диария. Ежедневната имунологична натовареност на естествено циркулиращите в околната среда бактерии и вируси е между 2000 и 6000 имунологични компоненти. Сборът на същите от всички ваксини, приложени по време на първичната имунизация при децата, която продължава 12-18 месеца, е 130-150.

Спорно е, с колко точно микроорганизма трябва да се справи бебето, но със сигурност техният брой е много по-голям, от този при ваксинацията. Все пак, това е работата на имунната система. От деня, в който бебето се ражда, тя се бори с хиляди микроби. Да се притесняваме за това, че ваксините пренатоварват имунната система, е като да се притесняваме за това, че ще ни измокри дъжд, докато плуваме в морето.

Когато едно събитие предшества друго, често се чудим дали няма връзка между тях. Има хора, например, които пушат и се разболяват от рак на белите дробове. Но „Пушенето ли е причина за рак на белите дробове?” За да се отговори на този въпрос през 60-те години са проведени редица клинични проучвания, които сравняват случаите на рак на белите дробове при пушачи и непушачи. При най-добрите проучвания двете групи са подбирани по възраст, общ здравен статус, приемани медикаменти и т.н. Целта е уеднаквяване всички параметри, за да се постигне съответствие, при което единствено пушенето да е разлика между групите. Резултатите от проучванията върху тези „съответстващи си групи” показват ясно, че пушенето причинява рак на белите дробове.

По същия начин, съществуват хора, които ползват клетъчни телефони и се разболяват от рак на мозъка. Но „Причиняват ли клетъчните телефони рак на мозъка”. За да се отговори на този въпрос, случаите на рак на мозъка при хора, използвали клетъчни телефони се сравнява с тези при хората с рак на мозъка, но не ползвали телефони. Отново са подбрани съответстващи си групи, така че единствената разлика между тях да е ползването на телефон. Резултатите са безспорни: Клетъчните телефони не причиняват рак на мозъка.

Тъй като ваксини се прилагат на почти всички деца, много от тях със заболявания като аутизъм, астма или хипер активност, са били ваксинирани. Някои от тях са ваксинирани малко преди проява на симптомите. Въпросът е: „Ваксината ли причинява заболяването?” Най-добрият начин да се отговори на този въпрос е чрез проучвания, подобни на тези, описани при пушенето и клетъчните телефони. Резултатите от тези проучвания са: Това, което знаем е, че ваксините не причиняват аутизъм, диабет, множествена склероза, алергии, астма или мозъчни увреждания.