Черният дроб е най-големият вътрешен орган и се разполага в дясното подребрие. Изпълнява редица изключително важни функции, някои от които са:
- Участва в преработването на хранителните вещества, като в неговите клетки се осъществяват голяма част от метаболитните процеси - произвежда и съхранява протеините, мастите, резервните въглехидрати, желязото и витамините.
- Произвежда жлъчни киселини (влизат в състава на жлъчката), които са необходими за усвояването на мазнините от храната, както и за мастно-разтворимите витамини (А, Д, Е, К).
- Синтезира някои протеини, участващи в процеса на кръвосъсирване.
- Черният дроб има централна роля в обезвреждането и излъчването на токсични вещества, лекарства и на отпадните продукти от обмяната на веществата.
- През ембрионалното развитие черният дроб изпълнява функцията и на кръвотворен орган.

Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с „хепато-„ което произлиза от гръцката дума „хепар“, означаваща черен дроб. Терминът „хепатит“ означава възпаление на черния дроб, което може да се дължи на много и различни причини – хепатитни вируси и други инфекциозни причинители (цитомегаловирус и др), токсични вещества, алкохол, автоимунен процес и др. Хепатитите най-общо се разделят на остри и хронични, като границата между тях е 6 месеца (възпаление на черния дроб, което продължава повече от 6 месеца се определя като хроничен хепатит).
Вирусните хепатити се причиняват от специфични вируси, които предизвикват дифузно чернодробно възпаление. Най-малко пет вида са вирусите, причиняващи вирусен хепатит при хората. Те се означават с буквите – А, В, С, D и Е. Наличието на хепатитен вирус в органияма повече от 6 месеца определя хепатита като хроничен. Възможност за хронифициране съществува при хепатит В, С и D, докато хепатити А и Е са само остри хепатити (никога не хронифицират).
Хепатит С е инфекциозно заболяване, което се причинява от Human Hepatitis С virus (HСV). Източник на инфекцията са болни и носители на хепатит С, като инфектирането става предимно по кръвен път. Открити са 6 генотипа на вируса, като най-разпространен в България е генотип 1. Инфекцията с хепатит С хронифицира в повече от 85% от случаите.
В световен мащаб около 170 милиона са инфектирани с хепатит С. Новоинфектираните са между 3 и 4 милиона души всяка година. Смята се, че броят на хроничните носители на хепатит С за България е над 100 000 души, като голяма част от тях не знаят, че са инфектирани. Хроничният хепатит С и хроничният хепатит В са най-честата причина за развитието на цироза и рак на черния дроб.