За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Хемолитични анемии

НЗОК клинични пътеки

Анемията представлява синдром, при който е намалено съдържанието на хемоглобин в кръвта (хемоглобинът се намира в червените кръвни клетки - еритроцити) или намаление броя на еритроцитите в кръвта. Ролята на хемоглобина е да свързва кислорода от белия дроб при дишане и да го разнася до всички органи и тъкани.

 

 

Първа основна причина за анемия е недостатъчното производство на хемоглобин или еритроцити. В този случай липсват някои от градивните елементи за хемоглобина:

  • ниско съдържание на желязо в кръвта;
  • дефицит на вит. В12;
  • фолиева киселина и др.,

 

Друга причина за поява на заболяването е наличие на заболяване на костния мозък, при което костният мозък е увреден и не може да извършва функцията си на кръвотворене.

Възможно е също така да има намалена стимулация за производство на еритроцити от бъбреците, които произвеждат хормона Еритропоетин, стимулиращ и контролиращ костния мозък да произвежда червени кръвни клетки. При увреждане на бъбреците (най-често при хронични бъбречни заболявания и бъбречна недостатъчност) намалява и количеството на произвеждания от тях еритропоетин, в резултат на което намалява и производството на еритроцити.

 

електронно-микроскопска снимка на еритроцити

 

 

Втората основна причина за анемия е състоянието, при което производството на еритроцити е нормално като количество, но е увеличено тяхното разграждане в организма – това води до дефицит на еритроцити. Тези анемии се наричат хемолитични анемии.

Причина за това може да бъде дефект в произвежданите еритроцити, при което организмът се стреми да унищожи дефектните клетки и се стига до анемия.

 

Може да има образуване на антитела по различни причини, който да се свързват с червените кръвни клетки и така те да се разграждат от организма. Възможно е еритроцитите да се разграждат поради травмирането им в механична преграда - такива са например поставени изкуствени клапи на сърцето, съдови протези и др.

Съществуват заболявания, които протичат с хиперактивност на слезката (далака) -хиперспленизъм, при които заболявания тя унищожава и здрави клетки.

 

Нормално еритроцитите се отстраняват от кръвта след продължителност на живота им от около 120 дни. Разрушаването на „остарели“ и/или дефектни еритроцити се осъществява в слезката (далака). Анемията, която се развива в резултат на повишено разрушаване на еритроцити се нарича хемолитична анемия.

 

Хемолизата може да се осъществява в кръвоносните съдове (интравазална хемолиза) и извън тях (екстравазална).

 

  • Интравазална хемолиза:

Тя довежда до наличието на хемоглобин в кръвта извън еритроцитите (хемоглобинемия), отделяне на хемоглобин от бъбреците в урината (хемоглобинурия) и повишаване на количеството на желязо в кръвта. Впоследствие се повишава и билирубина и може да се наблюдава жълтеница. Масивната вътресъдова хемолиза може да доведе до увреждане на бъбречните тубули (част от бъбречната структура, която участва в образуването и отделянето на урина) и до остра бъбречна недостатъчност.

 

  • Извънсъдова (тъканна) хемолиза:

Тя е по-честата форма на разпад на еритроцитите. Тя не е свързана с отделяне на хемоглобина в кръвта и в урината, но има жълтеница поради повишение на билирубина, който е резултат от разграждането на отделения от загиналите еритроцити хемоглобин. Наблюдава се повишение на серумното желязо. Излишното желязо се отлага в тъканите (сърце, черен дроб, задстомашна жлеза-панкреас, полови жлези), като в по-големи количества може да доведе до тяхното увреждане.

Консултирайте се с нашия специалист

Доц. д-р Лиана Герчева

Специалност
Хематология
Медицинско заведение
УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, Клиника по хематология




Медийни
партньори