За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Астигматизъм

НЗОК клинични пътеки

 

 

Зрителната система на човек се състои от три части: периферна, проводникова (зрителни пътища) и централна.

 

1.    Към периферната се причисляват очната ябълка и придатъците й (клепачи, слъзен апарат, конюнктива, орбита и двигателен апарат на окото).

 

 

 

 

  • Очна ябълка - има кълбовидна форма и се състои от три обвивки - външна (роговица и склера), средна - съдовица, състояща се от хориоидея, цилиарно тяло и ирис, и вътрешна - ретина. Очното съдържимо включва предно- и заднокамерната вътреочна течност.

 

Външна обвивка на очната ябълка

- Роговица – представлява предната 1/6 от външната обвивка. Тя е гладка, лъскава, прозрачна и притежава свойството да пропуска, пречупва и отразява светлината.

- Склера – представлява задните 5/6 от външната обвивка. Тя е бяла и непрозрачна (бялото на окото). Съставена е от съединителна тъкан.

 

Средна обвивка на очната ябълка

- Ирис – най-предната част на средната обвивка. Представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата. Предната очна камера го отделя от роговицата, а отзад граничи със задната очна камера, лещата и стъкловидното тяло.

- Цилиарно тяло – слой от мускулни влакна, който заема пространството между ириса и хориоидеята. То взема участие в процеса на свиване и отпускане на лещата (акомодация);

- Хориоидея (съдова обвивка) – заема задните 2/3 от средната обвивка, съставена е от гъста съдова мрежа. Функцията й е да изхранва външните слоеве на ретината.

 

Вътрешна обвивка на очната ябълка

- Ретина – изгражда се от два основни слоя - пигментен и нервен. В клетките на пигментния слой се натрупват голямо количество зрънца от пигмент, който при силно осветяване поглъща голяма част от лъчите и така предпазва светлочувствителните клетки от свръхвъзбуждане. Нервният слой се изгражда от няколко вида клетки, от които особено важна функция имат т.нар. фоточувствителни клетки. Те трансформират  зрителното дразнене в нервен импулс, възприеман в мозъчната кора, като зрителен образ. Фоточувствителните клетки са два вида – пръчици (отговорни за светловъзприятието, осъщесвяващи периферното и вечерното зрение) и колбички (отговорни за форменото зрение и цветоусещането). Те трансформират зрителното дразнене в нервен импулс, който предават на нервни клетки, чиито израстъци се събират в т.нар. „сляпо петно” (папила), откъдето води началото си зрителният нерв. Мястото на най-ясно виждане се нарича „жълто петно” или макула. То представлява струпване на фоточувствителни клетки.

 

Очно съдържимо

- Предна очна камера – разположена е между роговицата и ириса. Свързва се със задната очна камера чрез зеничния отвор.

- Задна очна камера – представлява пространството между ириса отпред, лещата отзад и ресничестото тяло. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, която поддържа вътреочното налягане и участва активно в изхранването на роговицата, лещата и стъкловидното тяло. Тя се произвежда от израстъци на ресничестото тяло, като изпълва задната очна камера, преминава през зеничния отвор в предната очна камера. Оттича се в иридо-корнеалния (преднокамерен) ъгъл – мястото където роговицата преминава в склера, а ирисът в цилиарно тяло и напуска очната ябълка.

- Леща – има форма на двойноизпъкнало, прозрачно тяло, което не съдържа нерви и кръвоносни съдове и е част от диоптричния апарат на окото. Има способността да увеличава пречупвателната си способност под действието на цилиарното тяло и участва в акта на акомодация.

- Стъкловидно тяло – изпълва вътрешността на очната ябълка и е разположено между лещата и ретината. Представлява прозрачно, безцветно, желеподобно тяло, което участва в оптичния апарат на окото и поддържа тонуса и формата му. Участва в обмяната на веществата на очните тъкани.

 

 

 

  • Конюнктива - представлява прозрачна, лигавична обвивка, която покрива предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. Покрита е със слъзен филм, който има изхранваща функция по отношение на роговицата. При затворени клепачи се получава закрито цепковидно пространство, наречено конюнктивен сак. Поради богатата й инервация, конюнктивата е с подчертана сетивност. Всяко попадане на чуждо тяло в конюнктивата предизвиква рефлекторно усилване на слъзната секреция, целяща механичното му изхвърляне.

 

  • Слъзен апарат - включва слъзната жлеза и добавъчните жлези, намиращи се в конюнктивата, както и слъзоотводните пътища. Основната функция на слъзния апарат е сълзообразуването и сълзоотделяне. Слъзната секреция се дели на основна и рефлексна. Основната представлява образуването на нормално съществуващия слъзен филм върху роговицата и конюнктивата. Рефлекторната има воднист вид и се произвежда при локално дразнене на конюнктивата и при емоционална възбуда. Слъзната жлеза е с големината на бадем и е разположена зад горно-външния ръб на очната ябълка. Слъзните пътища участват в отвеждането на образувания секрет в конюнктивалния сак, както и в последващото му евакуиране към носната кухина и носоглътката.

 

2. Проводникова част (зрителни пътища)

 

Зрителните пътища провеждат светлинното дразнене, трансформирано в нервен импулс, от ретината до коровото представителство на зрителната система в главния мозък.

Зрителният път е съставен от пет части:

- зрителен нерв;

- зрително кръстовище (хиазма);

- зрителен тракт (зрителен път);

- странично коленчато тяло;

- зрителен сноп, свързан с първичната зрителна кора.

 

В хиазмата става кръстосване на нервните влакна, идващи от вътрешните половини на ретината. Влакната, които идват от страничните половини, се разполагат по външната част на кръстовището. След хиазмата, нервните влакна продължават в зрителни пътища (ляв и десен), като всеки от тях провежда информация от ретините и на двете очи.

 

 

3.  Централна част

 Намира се в кората на тилния мозъчен дял. Тук се извършва окончателният анализ и синтез на зрителния образ.

 

 

 

 

Функции на зрителната система:

 

Зрението е сложен процес, който включва четири различни усещания -  светлоусещане, цветоусещане, формено зрение (централно и периферно) и двуочно (дълбочинно) зрение.

 

- Светлоусещане

Светлоусещането представлява генериране на зрителни субективни усещания, в резултат на въздействието на светлинните лъчи върху зрителната система. Трансформацията на светлинната енергия в нервен импулс се извършва в клетките на ретината (пръчици и колбички). Този импулс се предава по проводната част на зрителната система до зрителната кора на главния мозък, където окончателната му обработка води до осъзнаване на светлинното дразнене.

 

- Цветоусещане

Способността на зрителната система да възприема дразнения от лъчи с различна дължина на вълната, в резултат на което се поражда субективно усещане за цвят, се нарича цветоусещане. Цветът на даден предмет зависи от това, кои от лъчите се отразяват в него и в каква степен. Морфологичният субстрат на цветното зрение са конусчетата на ретината.

 

- Формено зрение

Централното и периферно зрение се разглеждат заедно, защото представляват функция на цялата ретина. Те се обединяват под общото название формено зрение.

Централната част на ретината (макула) осъществява най-ясно и точно формено зрение. Това зрение се нарича централно и се осъществява от колбичките. С него се различава ясно формата, подробностите и големината на предметите.

Зрението, което се осъществява от частите на ретината извън макулата, се нарича периферно. Периферното зрение се осъществява предимно от пръчиците, които възприемат движението и определят сумрачното и нощното зрение. Периферното зрение е безцветно, сиво зрение, което служи за ориентиране в пространството.

 

- Двуочно зрение

Зрителната система на човек е в състояние да възприема средата едноочно и двуочно. Двуочното зрение е най-съвършената форма на зрение. При него моторните и сензорните системи на двете очи действат съвместно и осигуряват едновременно насочване на зрителните оси към обекта. Получените от всяко око възприятия се сливат в един обобщаващ зрителен образ, което позволява определянето на неговата локализация в пространството.

 

Диоптричният апарат на окото се състои от няколко прозрачни и пречупващи елементи:

- роговица;

- вътреочна течност;

- леща;

- стъкловидно тяло.

 

Всяка от пречупващите среди притежава собствен коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности, при което се получава много сложна оптична система. Най-просто, роговицата може да се раздели чрез хоризонтален и вертикален меридиан. При нормални условия съществува слаба разлика в тези две кривини (меридиани). Обикновено вертикалният меридиан е най-силно изпъкнал. Спрямо него хоризонталният меридиан е най-слабо изпъкнал, съответно най-слабо пречупващ - с 0.5-1 диоптъра по-слаб. Когато астигматизмът е от този порядък, той се нарича физиологичен.

 

 

различно пречупване в два меридиана при астигматизъм

 

 

Рефракцията или пречупвателната сила на окото бива два вида – физична и клинична. Физичната рефракция представлява пречупвателната сила на оптичния апарат на окото, изразена в диоптри. Клиничната рефракция се определя от положението на задния фокус спрямо ретината и зависи от отношението между физичната рефракция и дължината на предно-задната ос на очната ябълка.

 

 

Астигматизмът се определя като аномалия в пречупващата способност на окото, при която в различните меридиани кривините на роговичната повърхност са различни и пречупват с различна сила. Като резултат, образът, който се получава върху ретината, е неясен.

Рядко астигматизмът може да е причинен от изменения в лещата – лещен астигматизъм.

 

Съществуват няколко вида астигматизъм:

  • Прав астигматизъм - вертикалният меридиан е най-силно пречупващ, а хоризонталният – най-слабо. Разликата в пречупвателната им способност е над 1 диоптър;
  • Обратен астигматизъм – при него хоризонталният меридиан е по-силно пречупващ от вертикалния;
  • Кос астигматизъм – при него водещи са не вертикалният и хоризонталният меридиан, а косите;
  • Прост астигматизъм – единият от меридианите е с нормална пречупвателна способност, а другият е с нарушена. Простият астигматизъм може да бъде миопичен (свързан с късогледство) ако меридианът с нарушена рефракционна способност пречупва по-силно. Ако този меридиан е с по-слаба пречупвателна способност (хиперметропичен), налице е прост хиперметропичен (свързан с далекогледство) астигматизъм;
  • Сложен астигматизъм – и двата меридиана са с нарушена в различна степен пречупвателна способност;
  • Смесен астигматизъм – среща се рядко в медицинската практика. При него единият меридиан е хиперметропичен, а другият – миопичен;
  • Правилен астигматизъм – във всички меридиани повърхността на роговицата е част от правилна сфера;
  • Неправилен астигматизъм – има нарушение в кривината на роговицата само на някои от меридианите.

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Стефан Недев

Специалност
Очни болести
Медицинско заведение
СБАЛОБ ”ЗОРА”, Бул. „Мария Луиза” N191




Медийни
партньори