За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Конюнктивит

НЗОК клинични пътеки

 

 

 

Зрителната система на човека се състои от три части: периферна, проводникова (зрителни пътища) и централна.

 

1. Към периферната се причисляват очната ябълка и придатъците й (клепачи, слъзен апарат, конюнктива, орбита и двигателен апарат на окото).

 

 

 

 

 

  • Очна ябълка - има кълбовидна форма и се състои от три обвивки - външна (роговица и склера), средна - съдовица, състояща се от хориоидея, цилиарно тяло и ирис, и вътрешна - ретина. Очното съдържимо включва предно- и заднокамерната вътреочна течност.

 

Външна обвивка на очната ябълка:

- Роговица – представлява предната 1/6 от външната обвивка. Тя е гладка, лъскава, прозрачна и притежава свойството да пропуска, пречупва и отразява светлината.

- Склера – представлява задните 5/6 от външната обвивка. Тя е бяла и непрозрачна (бялото на окото). Съставена е от съединителна тъкан.

 

Средна обвивка на очната ябълка:

- Ирис – най-предната част на средната обвивка. Представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата. Предната очна камера го отделя от роговицата, а отзад граничи със задната очна камера, лещата и стъкловидното тяло.

- Цилиарно тяло – слой от мускулни влакна, който заема пространството между ириса и хориоидеята. То взема участие в процеса на свиване и отпускане на лещата (акомодация);

- Хориоидея (съдова обвивка) – заема задните 2/3 от средната обвивка, съставена е от гъста съдова мрежа. Функцията й е да изхранва външните слоеве на ретината.

 

 

 

Вътрешна обвивка на очната ябълка:

- Ретина – изгражда се от два основни слоя - пигментен и нервен. В клетките на пигментния слой се натрупват голямо количество зрънца от пигмент, който при силно осветяване поглъща голяма част от лъчите и така предпазва светлочувствителните клетки от свръхвъзбуждане. Нервният слой се изгражда от няколко вида клетки, от които особено важна функция имат т.нар. фоточувствителни клетки. Те трансформират  зрителното дразнене в нервен импулс, възприеман в мозъчната кора, като зрителен образ. Фоточувствителните клетки са два вида – пръчици (отговорни за светловъзприятието, осъщесвяващи периферното и вечерното зрение) и колбички (отговорни за форменото зрение и цветоусещането). Те трансформират зрителното дразнене в нервен импулс, който предават на нервни клетки, чиито израстъци се събират в т.нар. „сляпо петно” (папила), откъдето води началото си зрителният нерв. Мястото на най-ясно виждане се нарича „жълто петно” или макула. То представлява струпване на фоточувствителни клетки.

 

Очно съдържимо:

- Предна очна камера – разположена е между роговицата и ириса. Свързва се със задната очна камера чрез зеничния отвор.

- Задна очна камера – представлява пространството между ириса отпред, лещата отзад и ресничестото тяло. И двете камери са изпълнени с вътреочна течност, която поддържа вътреочното налягане и участва активно в изхранването на роговицата, лещата и стъкловидното тяло. Тя се произвежда от израстъци на ресничестото тяло, като изпълва задната очна камера, преминава през зеничния отвор в предната очна камера. Оттича се в иридо-корнеалния (преднокамерен) ъгъл – мястото където роговицата преминава в склера, а ирисът в цилиарно тяло и напуска очната ябълка.

- Леща – има форма на двойноизпъкнало, прозрачно тяло, което не съдържа нерви и кръвоносни съдове и е част от диоптричния апарат на окото. Има способността да увеличава пречупвателната си способност под действието на цилиарното тяло и участва в акта на акомодация.

- Стъкловидно тяло – изпълва вътрешността на очната ябълка и е разположено между лещата и ретината. Представлява прозрачно, безцветно, желеподобно тяло, което участва в оптичния апарат на окото и поддържа тонуса и формата му. Участва в обмяната на веществата на очните тъкани.

 

 

 

 

  • Конюнктива - представлява прозрачна, лигавична обвивка, която покрива предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. Покрита е със слъзен филм, който има изхранваща функция по отношение на роговицата. При затворени клепачи се получава закрито цепковидно пространство, наречено конюнктивен сак. Поради богатата й инервация, конюнктивата е с подчертана сетивност. Всяко попадане на чуждо тяло в конюнктивата предизвиква рефлекторно усилване на слъзната секреция, целяща механичното му изхвърляне.

 

  • Слъзен апарат - включва слъзната жлеза и добавъчните жлези, намиращи се в конюнктивата, както и слъзоотводните пътища. Основната функция на слъзния апарат е сълзообразуването и сълзоотделяне. Слъзната секреция се дели на основна и рефлексна. Основната представлява образуването на нормално съществуващия слъзен филм върху роговицата и конюнктивата. Рефлекторната има воднист вид и се произвежда при локално дразнене на конюнктивата и при емоционална възбуда. Слъзната жлеза е с големината на бадем и е разположена зад горно-външния ръб на очната ябълка. Слъзните пътища участват в отвеждането на образувания секрет в конюнктивалния сак, както и в последващото му евакуиране към носната кухина и носоглътката.

 

2. Проводникова част (зрителни пътища)

 

Зрителните пътища провеждат светлинното дразнене, трансформирано в нервен импулс, от ретината до коровото представителство на зрителната система в главния мозък.

Зрителният път е съставен от пет части:

- зрителен нерв;

- зрително кръстовище (хиазма);

- зрителен тракт (зрителен път);

- странично коленчато тяло;

- зрителен сноп, свързан с първичната зрителна кора.

 

В хиазмата става кръстосване на нервните влакна, идващи от вътрешните половини на ретината. Влакната, които идват от страничните половини, се разполагат по външната част на кръстовището. След хиазмата, нервните влакна продължават в зрителни пътища (ляв и десен), като всеки от тях провежда информация от ретините и на двете очи.

 

 

3.  Централна част

 

Намира се в кората на тилния мозъчен дял. Тук се извършва окончателният анализ и синтез на зрителния образ.

 

 

 

 

Функции на зрителната система

 

Зрението е сложен процес, който включва четири различни усещания -  светлоусещане, цветоусещане, формено зрение (централно и периферно) и двуочно (дълбочинно) зрение.

 

  • Светлоусещане:

Светлоусещането представлява генериране на зрителни субективни усещания, в резултат на въздействието на светлинните лъчи върху зрителната система. Трансформацията на светлинната енергия в нервен импулс се извършва в клетките на ретината (пръчици и колбички). Този импулс се предава по проводната част на зрителната система до зрителната кора на главния мозък, където окончателната му обработка води до осъзнаване на светлинното дразнене.

 

  • Цветоусещане:

Способността на зрителната система да възприема дразнения от лъчи с различна дължина на вълната, в резултат на което се поражда субективно усещане за цвят, се нарича цветоусещане. Цветът на даден предмет зависи от това, кои от лъчите се отразяват в него и в каква степен. Морфологичният субстрат на цветното зрение са конусчетата на ретината.

 

 

  • Формено зрение:

Централното и периферно зрение се разглеждат заедно, защото представляват функция на цялата ретина. Те се обединяват под общото название формено зрение.

Централната част на ретината (макула) осъществява най-ясно и точно формено зрение. Това зрение се нарича централно и се осъществява от колбичките. С него се различава ясно формата, подробностите и големината на предметите.

Зрението, което се осъществява от частите на ретината извън макулата, се нарича периферно. Периферното зрение се осъществява предимно от пръчиците, които възприемат движението и определят сумрачното и нощното зрение. Периферното зрение е безцветно, сиво зрение, което служи за ориентиране в пространството.

 

  • Двуочно зрение:

Зрителната система на човек е в състояние да възприема средата едноочно и двуочно. Двуочното зрение е най-съвършената форма на зрение. При него моторните и сензорните системи на двете очи действат съвместно и осигуряват едновременно насочване на зрителните оси към обекта. Получените от всяко око възприятия се сливат в един обобщаващ зрителен образ, което позволява определянето на неговата локализация в пространството.

 

 

 

 

Конюнктивитите съставят 1/3 от очните заболявания и представляват възпаление на конюнктивата. По отношение на протичането си конюнктивитите се делят на остри, подостри и хронични. Според причинителя на възпалението, конюнктивитите се делят на следните видове:

 

 

 

  • Инфекциозни – инфекциозните от своя страна се делят на:

- бактериални;

- хламидийни;

- вирусни;

- гъбични;

- паразитни;

 

  • Неинфекциозни:

- имуномедиирани – очни алергии, специфични очни алергични прояви, свързани с кожни заболявания конюнктивити, свързани с лигавично-мембранни заболявания конюнктивити, свързани с автоимунни заболявания конюнктивити.

 

 

-  механични;

-  ятрогенни (вследствие на медицинско или хирургическо лечение);

-  професионални;

- „сухо око”;

 

 

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Каролина Телбизова

Специалност
Офталмолог
Медицинско заведение
СБАЛОБ „ЗОРА”, Бул. „Мария Луиза” N191




Медийни
партньори