За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Камъни в бъбреците

НЗОК клинични пътеки

Бъбрекът (лат.- nephros; ren) е чифтен орган, разположен в поясната област. Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон, като общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2-3 милиона. Всеки нефрон се състои най-общо от капилярно клъбце (гломерул) - клъбце от съдова мрежа, през  която се филтрира кръвта и се образува първичната урина и система от каналчета (бъбречни тубули), където чрез последователни процеси на секреция и резорбция на вещества се формира крайната урина.

 

 

 

 

 

 

Бъбреците са органи с изключително важни функции за организма:

  • Тяхната основна функция е очистването на кръвта от крайни продукти от обмяната на веществата, елиминиране на лекарствени метаболити, токсини и др.
  • Освен очистителна функция, бъбреците имат важно значение и за поддържане  постоянството на вътрешната течна среда, което се изразява в няколко аспекта: 

- поддържане постоянство на обема телесни течности чрез регулиране на елиминирането на вода;

- поддържане на постоянство на осмотичното налягане чрез способността за концентрация и разреждане на урината;

- поддържане на електролитния и алкално-киселинния баланс (рН).

 

  • От друга страна в бъбреците се произвеждат вещества с важни регулаторни функции в организма, като например: ренин (вещество, участващо в регулацията на кръвното налягане), еритропоетин (фактор, имащ значение за производството на червени кръвни клетки), простагландини (вещества с рaзнообразни функции в редица органи) и др.

 

 

За осъществяване на изброените бъбречни функции е достатъчен и само един функциониращ  бъбрек.

 

 

Бъбречно-каменната болест или нефролитиазата e хронично заболяване, което се характеризира с образуване на конкременти (камъни) в кухините на бъбрека - бъбречното легенче и чашки.

Честотата на заболяването варира в различните географски райони и етнически групи, като с най-голяма честота то е в страните с топъл и сух климат. Среща се и при двата пола.

 

 

Бъбречните камъни могат да бъдат единични или множествени, да представляват отливка на бъбречното легенче (отливъчни) или на цялата кухинна система, като изпълват и чашките (кораловидни конкременти). Освен това, може да са едностранно или двустранно разположени.

 

Според преобладаващата съставка в тяхната структура, бъбречните камъни се разделят на:

 

  • изградени от пикочна киселина (уратни) – те са твърди, с гладка или леко зърнеста повърхност, с жълт до керемидено-червен цвят. Уратните камъни се означават като рентген-негативни, поради това че не се изобразяват на обикновена рентгенова снимка.
  • изградени от калциев фосфат или карбонат - леко трошливи, с гладка или леко шуплеста повърхност, сиво-бели на цвят.
  • изградени от калциев оксалат – тези камъни са твърди и много плътни, с неравна, осеяна със шипчета повърхност и цвят, вариращ от сиво-кафяв до черен.
  • цистинови – те са гладки и плътни, приличат на кехлибар.
  • ксантинови – гладки и твърди с червен цвят.
  • изградени от магнезиево-амониев фосфат (струвитни камъни) – жълтокафяви, с гладка повърхност.

 

Калциевите конкременти се срещат най-често - около 85%, а камъните, съставени от пикочна киселина (уратни конкременти) са около 15%.

Консултирайте се с нашия специалист

Д-р Недялка Добрева

Специалност
Нефрология
Медицинско заведение
МБАЛ „Токуда Болница София”




Медийни
партньори