Сърцето е орган, разположен в гръдната кухина, отговорен за циркулацията на кръвта в организма. Този орган се състои от две предсърдия и две камери. Дясното предсърдие и дясната камера поемат кръвта, идваща от венозната система, която е бедна на кислород и наситена с отпадни продукти и я насочват към белия дроб. Посредством дихателния процес тази кръв се oсвобождава от въглеродния диоксид, насища се отново с кислород и се насочва към лявата половина на сърцето - съответно лявото предсърдие и камера.
Под сърдечна недостатъчност се разбира болестно състояние, при което независимо от адекватното пълнене на сърцето, то не изтласква необходимото количество кръв, за да задоволява нуждите на тъканите на организма.
В основата на сърдечната недостатачност стои увредената функция на сърцето. От една страна е нарушена способността на сърдечния мускул да се съкращава. Това води до понижено изтласкване и повишен обем кръв, оставащ в съответната засегната камера след съкращението й. От друга страна е нарушена и способността за отпускане на сърдечния мускул след съкращение. Това обуславя проблемното пълнене на камерата с кръв. Тези две нарушения се оформят едновременно или последователно.
Сърдечната недостатъчност бива:
- остра – проявява се вид на конкретните диагнози - остър кардиогенен белодробен оток и кардиогенен шок.
- хронична - хроничната сърдечна недостатъчност може да се изяви за първи път с появата на остра сърдечна недостатъчност или в своето протичане да има периоди на изостряне.
