За диагностика и лечение задължително се обръщайте към Вашия личен лекар или специалист

Депресия

НЗОК клинични пътеки

Взаимодействието на човека с неговата среда и адаптацията към нея в основната си част се регулира от психиката. Тя описателно представлява съвкупността от:

  • събиране и преработване на информация чрез познавателните психични процеси 
  • формиране на отношение към фактите чрез емоционалните процеси 
  • поведенчески реакции, били те автоматични или съзнателно планирани волеви действия 

 

Поведението като съвкупност от наблюдаваните действия е всъщност най-лесно видимата страна на психичната дейност. Всички психични процеси са мозъчни процеси т.е. мястото, където се случват и протичат психичните процеси е главният мозъкът – забележителен орган намиращ се в черепната кухина, покрит от мозъчни обвивки и заобиколен отвсякъде от гръбначно-мозъчна течност. Във вътрешността му има кухини, също изпълнени с тази течност, наречени мозъчни стомахчета. Главният мозък се състои от краен мозък, междинен мозък, мозъчен ствол, мост и малък мозък. Крайния мозък е най-висшата структура свързана с човешкия душевен живот и поведение, неговата повърхност е силно нагъната и има гънки разделени от бразди. По този начин се дава възможност в ограничено пространство да се събере оптимално количество тъкан. В сърцевината на крайния мозък се намира лимбичната ситема, основен център на емоционалните реакции.

 

 

 

Нервната тъкан се изгражда от клетки – неврони и глиални клетки, които имат поддържаща функция. Основната единица на  структурата и функциите на мозъка са нервните клетки – неврони. Те са организирани в сложни мрежи, осигуряващи обработката на информация. Те се свързват чрез особени връзки наречени синапси. Основен вид сигнализиране, обмяна на информация между невроните е химичното, т.е. един неврон освобождава вещество (посредник или медиатор) и то се свързва с молекула (рецептор) на повърхността на друг неврон, и в резулатат на това в последния протича каскада от биохимични процеси.

 

 

 

 

Основни медиатори свързани с емоциите са серотонин, норадреналин, допамин, гамааминомаслена киселина (ГАМК), ендорфини.

 

Депресията е психично разстройство, чийто основен симптом е от сферата на чувствата и емоциите – дъбоко подтиснато настроение, което се придружава от липса на енергия, мотивация, силно понижена самооценка, забавеност на мислите, нарушения на инстинктивни функции като лош сън и промяна на апетита. Основните подвидове депресивни заболявания са:

 

  • униполярна депресия (рекурентно или голямо депресивно разстройство), която се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди
  • депресия при биполярно афективно разстройство (биполярна депресия), при която тези епизоди се редуват непосредствени или след интервал от време с манийни или хипоманийни епизоди, отличаващи се с болестно повишено (нерядко гневно) настроение, силно завишена самооценка, прекомерна активност и ускореност на мисленето.

 

Депресивни разстройства се срещат често и в рамките на други мозъчни заболявания (като инсулт или епилепсия), както и при телесни заболявания – особено често при сърдечно - съдови или ендокринни (например на щитовидната жлеза) и интоксикации.

Депресията е повсеместно разпространена и е едно от най-честите психични заболявания заедно с тревожните разстройства и зависимостите.  Средно 17% (12%-20%) от населението е засегнато от униполярната депресия през определен етап от живота си. По-често се наблюдава при жени от всички социални класи. В световен мащаб депресията е една от основните причини за неработоспособност. Най-често началото е в десетилетята след двадесетата или след четиридесетата година на живота. Биполярното разстройство е по-рядко – пожизненият риск е 1-2 %. Среща се приблизително еднакво при мъжете и жените, като обикновенно  започва в по-ранна възраст.  



Медийни
партньори